Свръххоспитализации, липса на масови скринингови програми и недостиг на палиативни и долекувателни грижи – тези проблеми очертаха лекари, експерти и представители на „Продължаваме промяната“ по време на дискусията „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“.
Системни дисбаланси: болнични легла, хоспитализации и достъп
Петя Георгиева от Института за пазарна икономика посочи, че един от основните проблеми е качеството и достъпът до здравна услуга, като достъпът не изчерпва темата за качеството. По думите ѝ България е на първо място в ЕС по брой болнични легла спрямо населението заради мрежа, която дълго време функционира без ограничителни мерки и се развива в посока запазване или нарастване на леглата. Сходни по размер здравни мрежи има в Германия и Австрия, докато Швеция, Дания и Нидерландия залагат на далеч по-малко болнични легла.
Данните показват още, че 53% от публичните разходи се насочват към болници, а броят им е относително постоянен през последните 15 години – около 340. Болничните легла обаче растат – от 48 хиляди през 2011 г. до над 56 хиляди сега, като тенденцията е за ново повишение. По данни на Националната здравноинформационна система миналата година са отчетени 2,6 млн. хоспитализации, включително пациенти с многократни постъпвания – в три болници има пациенти с по 51 преминавания. Половината от всички хоспитализации са били по спешност, а най-често използваните клинични пътеки са за рехабилитация и неинсулинозависим захарен диабет. България бележи в пъти по-голям брой хоспитализации по 10 клинични пътеки спрямо останалите европейски държави.
Георгиева акцентира и върху дисбалансите в родилната помощ: в половината от 72 общински болници не е имало нито едно раждане за цяла година, а в други – до десет годишно. Сега четири хиляди населени места остават без осигурен достъп до болнично лечение, което изисква нов подход за гарантиране на услуга по вид, а не по география.
„Няма медицинско обяснение за хоспитализации, които са в пъти по-високи от тези в останалите европейски държави. Виждаме липса на регулация и неизползвани здравна и аптечна карта като инструменти за управление“, каза Васил Пандов, член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме промяната“.
Качество, долекуване и цената на здравето за пациента
„Не се измерва качеството в здравеопазването, а осигуряването му не е възможно само чрез еднократен акт на болнично лечение“, каза доц. Михаил Околийски от Националния център за обществено здраве и анализи.
Той подчерта, че устойчивият резултат изисква долекуване в извънболнични условия, но то не е добре разписано и финансово подкрепено. Според него интересът на част от болничните мениджъри се концентрира върху еднократни интервенции без проследяване, което увеличава рехоспитализациите и разходите. По думите му катастрофалните разходи за здравеопазване у нас са най-високи в ЕС и водят до обедняване на най-уязвимите.
Надежда Рангелова от фондация „За доброто“ допълни, че неправилното финансиране на част от клиничните пътеки изкривява крайните данни, а превенцията е най-краткият път да се намали натискът върху системата.
Онкология и палиативни грижи: липсва координация между хоспитализациите
„Няма структура, която да поеме отговорността и грижата за пациентите между две хоспитализации, включително при химиотерапия. Клинината пътека за палиативни грижи е крайно недофинансирана и осигурява кратък престой“, каза доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска онкохематология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Тя настоя за ясни правила при разкриване на нови болници, посочвайки, че „частни болници“, които работят със същия ресурс като държавните, ползват изключителни привилегии.
Ролята на медицинските сестри и акушерките
„Имаме колеги, които могат да окажат и палиативни грижи. Ако медицинските сестри имат право на собствени амбулаторни практики, ще могат да наблюдават пациента след изписване и да сигнализират навреме“, каза Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Тя настоя сестрите да участват в преговорите с НЗОК, а не само да бъдат поканени на разговорите между лекарския съюз и Касата. Проучване сред сестрите показва силна мотивация за самостоятелни практики, които да са покрити от здравното осигуряване, за да не плащат пациентите.
„В момента акушерските практики са 6–7 в цялата страна. Основният проблем в майчиното здравеопазване е следродилната депресия, а майките заплащат посещенията в амбулаторната практика“, каза Павлина Герина от Алианса на българските акушерки.
Първична помощ, финансиране и болнична мрежа
„Докато се откриват нови болници, ще има и свръххоспитализации. В извънболничната помощ няма достатъчно финансиране и докато не се премахнат регулацията и административните окови, свръххоспитализациите ще продължат“, каза д-р Гергана Николова от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
„Ние сме регулирана професия – с отговорности за изпълнителите и лечебните заведения. Но кой контролира този процес? Докато има партийност по региони и разделение на кметове на „наши“ и „ваши“, няма да се стигне до преструктуриране там, където е нужно“, каза д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз.
Той подчерта отговорността на Министерството на здравеопазването и Министерския съвет за политиките в сектора, а за доплащането отбеляза, че то е работещ механизъм, даващ право на пациента да избере метод и материал.
Скрининг и имунизации: пропусната превенция
„Смъртността от рак не намалява, ранното откриване е слабо, а България остава без организирани масови програми за скрининг за рак на маточната шийка, на дебелото черво и на гърда“, каза Жени Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.
Тя настоя за стройна държавна политика, заложена в Националния антираков план, като припомни, че планът „четвърта година стои на трупчета“ и без политическа воля нищо няма да бъде постигнато.
„Ваксинирането срещу рак на маточната шийка започна добре, докато не се появи съобщение за починало дете и тогава отнеха правата на лекаря. Министерството на здравеопазването не излезе с ясна позиция. Когато се случи нещо след ваксина, държавата трябва да застане зад лекарите“, каза д-р Гергана Николова, като допълни: „За последната година увеличихме с над 100 процента броя на ваксинираните – това е пътят за изкореняване на рака, причиняван от човешкия папилома вирус“.
Педиатрична грижа и Национална детска болница
„Отне три години да убедим държавата, че преди строежа на Националната детска болница трябва анализ. Все още не е ясно какъв ще е статутът, как ще се финансира, как ще се преместят съществуващите детски клиники“, каза Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
Тя напомни, че в последните години осем пъти е сменян здравният министър, а стандарт за палиативни грижи за деца няма.
Психично здраве и зависимости: тревожни числа
„Само 2,5% от средствата за здравеопазване са за психиатрична грижа. Превенцията сама по себе си не е спасителен пояс, а центровете, които работят по превенция, не отговарят на елементарни стандарти – защото стандарти няма“, каза Юлия Георгиева, основател на „Розовата къща“.
Тя призова за превенция, работа с хора със зависимости и намаляване на вредите, включително чрез включване в национални програми на ефективен назален антидот срещу опиати. По думите ѝ в момента са известни над 100 смъртни случая заради употреба на фентанил. Липсват възможности за лечение на деца със зависимости, а цената за частни терапевтични общности е около пет хиляди лева (около 2556 евро) на месец.
Проучване на „Розовата къща“ в София сред 470 употребяващи наркотици показва: 17,5% живеят на улицата, 29,6% са били без дом над месец, 12,7% са ХИВ-позитивни (сред инжектиращите – 17,1%), а разпространението на хепатит С сред инжектиращите е 89,1%. Всеки четвърти е започнал употреба около 15-годишна възраст. „Имаме нужда от интегрирана здравно-социална система. Това не е социален проблем“, подчерта Георгиева.
„Хипотезата ми е, че има сериозно влияние на индустрията да не се създават програми за лечение на зависимости. Хората, които играят хазарт, често употребяват наркотични вещества. Липсва здравно образование – сребърният куршум срещу рискови фактори като тютюневи изделия и алкохол“, каза доц. Михаил Околийски.
Рехабилитация, домашни грижи и експертни центрове
„Гарантираният достъп до рехабилитация минава през разширяване на домашната грижа или чрез телемедицина. В цялата страна са нужни експертни центрове за родители на деца с диабет – в момента има само един във Варна. Важна е и модернизацията на медицинските изделия, включително затворена система за автоматично подаване на инсулин“, каза Росица Пандова от сдружение „Култура без граници“.
Какво следва
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от реално стратегическо планиране, оценка на качеството, укрепване на извънболничния сектор, масови скринингови програми и последователна държавна политика в превенцията, имунизациите и лечението на зависимости.
На кратко
- България води в ЕС по болнични легла спрямо населението; 53% от публичните разходи са за болници.
- 2,6 млн. хоспитализации за година; в три болници има пациенти с по 51 преминавания.
- Половината от 72 общински болници без нито едно раждане; 4000 населени места без болничен достъп.
- Не се измерва качество и липсва долекуване; катастрофалните разходи на домакинствата са най-високи в ЕС.
- Нужни са масови скрининги и ясна политика по Националния антираков план; напредък при HPV ваксините – над 100% ръст за година.
- Само 2,5% от средствата за здравеопазване отиват за психиатрия; тревожни данни за зависимости и висока смъртност от фентанил.
- Сестри и акушерки искат собствени амбулаторни практики, покрити от НЗОК; акцент върху домашни грижи и телемедицина.
- Педиатричната грижа изисква ясна визия за Националната детска болница и стандарт за палиативни грижи за деца.
