Най-скъпите български монети вече се мерят с цените на имоти: колекционен екземпляр от 100 лева (1894 г.) струва почти колкото едностаен апартамент в София, а сгрешени 2 стотинки (1981) достигат сума, сравнима с гараж в краен столичен квартал. В архивите на нумизматиката остава и един от най-смелите обири у нас – кражбата на част от 100-левките злато през 1916 г.
Двустотинките от 1981: сгрешен надпис, цена до 15 000 евро
Шансовете да имате в чекмеджето си митичните 2 стотинки (1981) са почти нулеви. Серията е изключителна заради грешка: вместо „1300 години България“ върху част от тиража е изсечено „Народна република България“. На пазара такава монета, според състоянието, достига от 12 000 до 15 000 евро (EUR).
Калоян Борисов, нумизмат и търговец: „Никога не е пускана в размяна. При изработването на монетата се слага стара матрица с текст „Народна република България“. Няколко екземпляра са такива и са доста редки. Считаме, че са до 20 бройки, но на мен са ми известни дори по-малко.“
„Шедьовърът“ 100 лева (1894): рекорди и легенди
Абсолютният рекордьор в домашната нумизматика остава златната монета 100 лева (1894), известна като „шедьовърът“.
Иван Данов, нумизмат: „32,26 грама злато. Огромна монета. Отсечена в тираж 2500 бройки.“
Пазарната ѝ цена е обект на оживени търгове и частни сделки.
Калоян Борисов, нумизмат и търговец: „Най-високата сделка е там – около 80–80 и няколко хиляди евро (EUR). В началото на миналата година имаше един търг на 20 лева от 1894 година, която също достигна такива суми – малко над 160 000 лева (над 81 800 евро). Има и сделки, които не са търгове – до 100 000 евро (EUR). Вече над 100 000 евро (EUR) само гоним сферата на теориите.“
Мистерията „двулевка 1916“ – броят се на пръсти
Сред сребърните редкости най-загадъчна е двулевката с лика на Фердинанд (1916). За нея колекционерите разказват почти като за мираж.
Иван Данов, нумизмат: „По данни от по-стари колекционери специално двулевката – те твърдят, че има не повече от 5–6 бройки останали.“
Големият влаков обир (1916): 100-левките „злато“ и изчезналият сандък
Историята помни и един дръзък удар от 1916 г., когато при транспортирането с влак на новоиздадени в Австро-Унгария банкноти 100 лева „злато“ изчезва цял сандък – близо 7000 купюра, преди да стигнат до БНБ.
Иван Данов, нумизмат: „Сандъците с парите. И един сандък изчезва. 100 лева злато. Ей такава банкнота.“
Калоян Борисов, нумизмат и търговец: „Серия Д. Знаете, че банкнотите имат серийни номера, имат и серии. БНБ ги обявява за невалидни, разбира се, впоследствие серия Д. Това, което е останало, или това, което е върнато от обира, са надпечатани с червена серия А.“
Пазарът днес: високи цени и внимание към фалшификатите
Нумизматичният пазар у нас расте – цените на редките екземпляри се качват, а конкуренцията за добре съхранени монети и банкноти ожесточава наддаването. Експерти предупреждават любителите да бъдат особено внимателни към фалшификати, включително вносни копия, и да разчитат на проверени аукциони, сертификати за автентичност и професионални оценки.
На кратко
- 2 стотинки (1981) със сгрешен надпис достигат 12 000–15 000 евро (EUR) – рядкост до около 20 броя.
- 100 лева (1894) – „шедьовърът“ от 32,26 г злато, тираж 2500; сделки около 80–80+ хил. евро (EUR).
- 20 лева (1894) на търг стига над 160 000 лева (над 81 800 евро); частни сделки до 100 000 евро (EUR).
- Сребърна двулевка (1916) – предполагаемо 5–6 оцелели броя.
- Влаков обир (1916): изчезнал сандък с около 7000 банкноти 100 лева „злато“; серия „Д“ е обезсилена, оцелелите са надпечатани в червено „А“.
- Съвет към колекционерите: пазете се от фалшификати и купувайте само с експертна проверка и доказан произход.
