Международният валутен фонд (МВФ) очертава по-оптимистична картина за глобалната икономика: растежът се очаква да остане устойчив на ниво 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г. Това е повишение с 0,2 процентни пункта за текущата година спрямо октомврийските очаквания и без промяна за 2027 г. Най-голям принос за възходящата корекция имат САЩ и Китай. За еврозоната, част от която от 1 януари е и България, МВФ прогнозира 1,7% растеж през текущата година и 1,3% догодина.
Какво предвижда МВФ за водещите икономики
Перспективите по страни в еврозоната остават умерени: за Германия се очакват 1,0% през 2026 г. и 1,5% през 2027 г.; за Франция – 0,9% и 1,3%; за Италия – по 0,7% и за двете години; за Испания – 2,0% и 1,9%. За САЩ МВФ очаква растеж от 2,1% и през двете години.
За изминалата 2025 г. оценките са за 2,9% растеж на световната икономика и 0,9% за еврозоната.
Двигатели и спирачки на растежа
МВФ отчита, че подемът е резултат от балансиране на разнопосочни сили: нараснали инвестиции, свързани с технологичния напредък, фискална и парична подкрепа, широко благоприятни финансови условия и приспособимост на частния сектор. В същото време еврозоната се възползва по-малко от инвестиционния тласък, а по-високите цени на енергията след руската инвазия в Украйна и реалното поскъпване на еврото остават тежест за производството. Очакваният по-бърз растеж в еврозоната през 2027 г. отразява прогнозирано увеличение на публичните разходи, особено в Германия, както и продължаващи силни резултати в Ирландия и Испания.
Въздействието от планираното увеличаване на разходите за отбрана ще се прояви постепенно през следващите години, с оглед на ангажиментите за достигане на целеви нива до 2035 г.
„Това стабилно представяне на пръв поглед е резултат от балансирането на разнопосочни сили“, се посочва в доклада на Международния валутен фонд.
Инфлация: плавен спад към целите
МВФ предвижда глобалната инфлация да се забави от очакваните 4,1% през 2025 г. до 3,8% през 2026 г. и 3,4% през 2027 г. В еврозоната общата инфлация се очаква да се задържи около 2%, а основната инфлация да спадне до това ниво до 2027 г. Според МВФ, връщането на инфлацията към целта ще бъде по-плавно в САЩ, отколкото в други големи икономики.
Рискове пред перспективата
Фондът подчертава, че рисковете за перспективите остават с отрицателен знак. Преоценка на очакванията за растеж на производителността, свързана с изкуствения интелект, може да доведе до спад на инвестициите и рязка корекция на финансовите пазари, която да се прехвърли от технологичните компании към други сегменти и да подкопае богатството на домакинствата. Търговското напрежение също може да се засили и удължи несигурността.
„Рисковете за перспективите остават с отрицателен знак“, предупреждава Международният валутен фонд.
Анализът е изготвен преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да заплаши с нови мита осем европейски страни, подкрепящи датския суверенитет над Гренландия. Вътрешнополитически и геополитически напрежения могат да ескалират, да нарушат функционирането на глобалната икономика чрез въздействието им върху финансовите пазари, веригите за доставки и цените на суровините.
Друг риск са по-големите бюджетни дефицити и високият държавен дълг, които биха повишили дългосрочните лихви и биха затегнали финансовите условия.
Положителни изненади не са изключени
От позитивната страна, икономическата активност може да получи допълнителен стимул от инвестициите, свързани с изкуствения интелект, които при по-бързо внедряване биха ускорили растежа на производителността и бизнес динамиката. Облекчаването на търговските напрежения също би подкрепило активността.
Какво означава това за България
Като част от еврозоната, българската икономика ще се движи в синхрон с общата рамка от умерен растеж и инфлация около 2% в средносрочен хоризонт. По-високите публични разходи в ключови партньорски икономики, особено в Германия, могат да подкрепят търсенето в региона. В същото време по-високите енергийни разходи и по-силното евро остават предизвикателство за износно ориентираните сектори. Постепенното увеличаване на разходите за отбрана до 2035 г. ще има по-осезаем ефект върху бюджета и икономическата активност през следващите години.
Препоръчани политики според МВФ
За да се укрепи стабилността и да се повиши устойчиво средносрочният растеж, МВФ настоява за възстановяване на фискалните буфери, запазване на ценовата и финансовата стабилност, намаляване на несигурността и ускоряване на структурните реформи без допълнително забавяне.
Накратко
- Глобален растеж: 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г.; повишение с 0,2 пр.п. за 2026 г.
- Еврозона (вкл. България): 1,7% през текущата година и 1,3% през 2027 г.
- Водещи икономики: САЩ 2,1% и за двете години; Германия 1,0% и 1,5%; Франция 0,9% и 1,3%; Италия 0,7% и 0,7%; Испания 2,0% и 1,9%.
- Инфлация: глобално 4,1% (2025), 3,8% (2026), 3,4% (2027); в еврозоната общата инфлация около 2%, основната към 2% до 2027 г.
- Рискове: корекция при технологичните акции, търговски напрежения, дефицити и дълг; потенциални позитиви от по-бързо внедряване на изкуствен интелект и намаляване на търговските конфликти.
- Политики: фокус върху фискални буфери, ценова и финансова стабилност и структурни реформи.
