Повече от 60% от работещите в „Мини Перник“ и „Топлофикация – Перник“ са на възраст над 50 години – тревожен сигнал за застаряване на кадрите в един от ключовите въглищни региони у нас. Данните бяха представени на конференция в Областна администрация – Перник, организирана от КНСБ.
Застаряваща работна сила в Пернишкия въглищен регион
На форума участваха президентът и вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров и Огнян Атанасов, областният управител на Перник Людмил Веселинов, конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ инж. Александър Загоров, както и представители на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката.
По думите на Пламен Димитров населението у нас застарява, а в Перник и Кюстендил процесът е още по-изразен в сравнение със Старозагорския регион. Обобщените резултати от анкета сред 923 работници в минния и топлофикационния сектор в област Перник показват, че за около една пета от тях предстои придобиване на пенсия в следващите пет години.
„С други думи – голяма част от работещите са в края на своя трудов път“, заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Какво искат работниците
Проучването отчита силна професионална привързаност към сектора: над 93% от заетите в „Мини Перник“ и „Топлофикация – Перник“ предпочитат да останат в енергетиката. Близо 80% биха приели нова дейност в същото предприятие, ако тя съответства на уменията им или е подкрепена с обучение. Повечето предпочитат работа близо до местоживеенето си и държат на запазване на доходите.
Средната заплата в област Перник през миналата година е била 1862 лв. (≈ 953 евро), като приблизително една трета от работещите в бранша са получавали такава. Около 15,3% от анкетираните посочват, че имат повече от един член на семейството, който работи в едно от двете предприятия – фактор, който повишава риска при евентуални съкращения.
Пари и програми за справедлив преход
За Пернишка област са предвидени 250 млн. лв. (≈ 128 млн. евро) по Програмата за справедлив преход. Част от средствата вече са достъпни по седем програми, които ще бъдат напълно отворени до края на годината. Те включват инвестиции, създаване на нови работни места, обучения и преквалификация, както и трансформация на минни терени – възможности, насочени към заетите в добива, чиито позиции са уязвими заради намаляващия обем на въглищата.
Политики, защита и хоризонт до 2038 г.
Парламентът вече е решил, че въгледобивът в България ще продължи до 2038 г., като мащабът му ще зависи от пазара и други фактори. По думите на Пламен Димитров около 1700 души от въгледобива у нас са останали без специална закрила; мнозина са намерили бързо нова работа, но за тях не е осигурена целева защита.
КНСБ настоява за закон за социална защита, който да гарантира т.нар. „минен и енергиен отпуск“ – пет години преди пенсия с осигуряване на доход и сигурност, независимо дали работникът е останал без работа, като правото да зависи от личния избор и наличието на подходяща позиция в сектора.
„Държавата разполага с повече информация за безработните, отколкото за заетите. Пилотният модел на проучването във въглищните райони е уникален за Източна Европа и носи значима добавена стойност“, подчерта още Пламен Димитров.
Обобщение
- Над 60% от заетите в „Мини Перник“ и „Топлофикация – Перник“ са над 50 години; 1/5 са пред пенсия до пет години.
- 93% искат да останат в енергетиката; 80% приемат нови дейности при обучение.
- Средна заплата: 1862 лв. (≈ 953 евро); около една трета от работещите получават толкова.
- 15,3% имат повече от един член на семейството в двете предприятия – повишен социален риск.
- По Програмата за справедлив преход: 250 млн. лв. (≈ 128 млн. евро), седем програми за инвестиции, работни места, обучения и трансформация на минни терени.
- Хоризонтът за въгледобива е до 2038 г.; КНСБ настоява за закон за „минен и енергиен отпуск“ пет години преди пенсия.
