Има сериозен риск в избирателните списъци да попаднат починали лица, ако те се изготвят на база резултатите от последното преброяване на населението през септември 2021 г. Това предупреди председателят на Националния статистически институт (НСИ) Атанас Атанасов по време на второто четене на промените в Изборния кодекс в парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси.
Предупреждението на НСИ: риск от „мъртви души“
По груба оценка само броят на починалите до изборите ще надхвърли половин милион души. Атанас Атанасов подчерта, че ако се използват данни от преброяването вместо актуалните регистри, това неизбежно ще доведе до включване на лица, които вече не са сред живите.
„Последното преброяване е било през септември 2021 г., по груба оценка само броят на починалите до изборите ще бъде над половин милион души. Това означава че има голям риск да се включат хора, които са починали и тогава наистина ще получим ‘мъртви души’.“ — Атанас Атанасов, председател на НСИ
Какво се предлага и къде е проблемът
Предложението на „Има такъв народ“ предвижда в избирателните списъци да се вписват всички български граждани, които имат право на глас по Конституция, „според данните на НСИ на база на резултатите от последното преброяване“. Според Атанасов разминаването между статистическото население и реалния брой имащи право на глас е съществено, а НСИ няма законово основание да предоставя индивидуални данни.
Той припомни, че институтът може да предоставя само обобщена информация и че европейски регламент, както и законите за статистиката и за преброяването, забраняват предоставянето на лични данни. „НСИ няма законово основание да предоставя лични данни на населението“, подчерта още председателят на института.
ГРАО: регистърът е актуален; риск от масово дописване
Експертът от ГРАО Петя Буланова определи предложението като „може би не много разумно“, но ако бъде прието, трябва изрично да се регламентира какви данни НСИ може да предоставя и на кого. Тя отбеляза, че данните от регистъра на населението на ГРАО са актуални. Буланова предупреди, че много български граждани, които не са преброени, ще бъдат принудени да минават през процедура за дописване в избирателните списъци.
По време на дебата стана ясно, че около 1 млн. души не са били преброени при последното национално преброяване по различни причини.
Политически реакции и позиции
Николета Кузманова от „Има такъв народ“ заяви, че европейският регламент допуска обмен на поверителни данни и това може да се случва между държавни институции; тя посочи и изключения в Закона за статистиката. Бранимир Балачев от ГЕРБ–СДС настоя ГРАО и НСИ да си сътрудничат, като подчерта, че данните на ГРАО са най-точни и по този начин починалите лица ще отпаднат от списъците.
Надежда Йорданова и Стою Стоев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ попитаха кой списък ще има приоритет при разминаване между НСИ и ГРАО и по какви критерии ще се взема решение. Те посочиха и практически проблем: ако човек е преброен в едно населено място, но междувременно е сменил адреса си в друг МИР, къде ще бъде включен да гласува.
От „Възраждане“ заявиха, че няма да подкрепят предложението. Според Цвета Рангелова е несериозно да се ограничават или поставят под съмнение гарантираните избирателни права. Тя изрази опасения от безконтролно дописване в малки секции по места, където хората се познават добре. Юлиана Матеева от „Величие“ също се обяви против с аргумент, че на фона на „колосалните промени“ подобно преформатиране на списъците ще внесе допълнително усложнение.
Машинно гласуване и още спорни теми
По време на дебатите бяха поставени въпроси за софтуера на оптичните устройства, както и за статута на машините — невъзможността те и софтуерът да бъдат държавна собственост и да се притежават от „Информационно обслужване“ заради законови ограничения.
„Докарали сме се дотам, че Изборният кодекс е толкова подробен, че се е превърнал в инструкция, така закон не се пише“, каза Надежда Йорданова от ПП–ДБ и добави, че „не може за едни неща да е подробен, а за други — не“.
Юлиана Матеева от „Величие“ попита какво ще се случи, ако гласуването с оптични устройства не се получи и се наложи връщане към досегашния вариант, след като нормите за него са отпаднали. Председателят на правната комисия Анна Александрова увери, че в преходните и заключителни разпоредби ще има текст, който урежда връщането към старите правила при необходимост. Тя припомни, че БСП предвижда промените да влязат в сила през 2027 г.
Какво следва
Заседанието на правната комисия е трето поред по темата за измененията в Изборния кодекс. То започна с час закъснение заради липса на кворум и продължава към този момент. От „Възраждане“ на няколко пъти поискаха заседанието да бъде прекратено поради късния час и факта, че предложенията са анонимни, а мнозинството не участва активно в дебата.
На кратко
- НСИ предупреждава за риск от „мъртви души“, ако списъците се правят по данни от преброяването (2021), при очаквани над половин милион починали до изборите.
- НСИ няма право да дава индивидуални данни; може само обобщена информация по закон и европейски регламент.
- ГРАО поддържа актуален регистър; при вариант с НСИ много непреброени ще се дописват служебно.
- Около 1 млн. души не са били преброени при последното преброяване — допълнителен риск от неточности.
- Партиите спорят за приоритета между данните на НСИ и ГРАО и за проблемите при машинното/оптичното гласуване.
- Правната комисия провежда трето поред заседание, започнало с час закъснение; обсъждането продължава.
