Българите вече избират по-разумно, митът за „спасителя“ е изчерпан, а евентуален нов проект на Румен Радев няма харизма за прилив на вот. Това е изводът на социолога от „Галъп“ Петко Петков, който очертава и нуждата България ясно да се позиционира към Европейския съюз, вместо да балансира между противоположни геополитически посоки.
Краят на мита за „спасителя“
След поредица избори и политически цикли, обществото вече не възпроизвежда фигури от типа „месия“. Според Петко Петков, в момента липсват ключовите условия за подобна вълна – отчетлива харизма, дълбока системна криза и ясно формулиран нов политически проект.
„Спасители вече трудно могат да се възпроизведат от българското общество.“
„При Румен Радев няма изявена харизма, за да се стигне до прилив на определена електорална енергия.“
„Очертава се нов играч на политическата сцена, който да обере част от вота на по-малките партии… Нищо повече на този етап.“
Контекстът: няма коренна криза като през 1996–1997 г.
Петков припомня, че масови приливи на електорална енергия са възможни в условия на дълбока криза – каквато страната преживя през 1996–1997 г. и около 2000 г. Сега подобен фон липсва; икономически и социално България се движи нагоре, без драматични разломи, които да катализират вота към „спасител“.
Външнополитическият избор: ЕС без „намигване“ на Изток
Според него българските политици трябва да изоставят рефлекса на нагаждане и да изберат ясна линия, съответстваща на членството в ЕС.
„Ние трябва да изберем точка, към която да се придържаме, и да я отстояваме с цената на всичко… Пагубно е, ако продължим с намигането към Изток.“
Той подчертава, че не може едновременно да се правят реверанси към Европейския съюз, САЩ и Русия – позицията е взаимно изключваща се. Необходима е доза реализъм и последователност в отстояването на стратегическа посока.
Доверието към ЕС и германският ориентир
Обществото ясно разбира ползите от европейската интеграция. България традиционно е сред държавите с най-високо доверие към европейските институции. Петков добавя, че през годините между 50–60% от българите последователно харесват Германия като модел, докато към Русия и към САЩ доверието варира между 20 и 30% според годините.
„Най-доброто място за живеене в света по всички показатели е Европейският съюз. Ние сме на правилното място в правилното време.“
Рационализация на вота и сигналът на негласуващите
След зората на прехода, когато вотът беше по-емоционален, днес българите гласуват все по-практично. Значителният дял негласуващи не е апатия, а сигнал, че в сегашния списък от партии и програми липсва търсената алтернатива. Част от тези хора са добре образовани и с престижни професии и отказват да избират без истински избор.
„Негласуването е симптом, че не виждат в настоящия списък от политически формации алтернатива.“
„Българското общество не забравя и наказва, когато политиците не си свършат работата.“
Дезинформация: силен фронт, но общество с устойчивост
България е един от най-натоварените фронтове на дезинформацията заради географското си положение и текущите конфликти. Теми като еврозоната породиха вълна от апокалиптични внушения, които не се потвърдиха. Обществото демонстрира устойчивост – както и при деноминацията от 90-те, когато от 100 000 станаха 1 000 лева, хората реагираха спокойно и без паника.
Петков призовава информация да се черпи от проверени източници, защото нито едно общество не е имунизирано срещу манипулации, особено в условия на война и глобални напрежения.
Социалните мрежи и ТикТок: различна картина от Румъния
За разлика от Румъния, където политически кампании в ТикТок изведоха нови феномени, у нас ефектът е ограничен. Допреди няколко години най-видим политик в платформата беше Мая Манолова, а в последните месеци води Радостин Василев с над 1 милион последователи, следван от Костадин Костадинов с около 500 хиляди.
Но младите гласуват рядко, което прави този канал ограничен като електорална машина у нас. Аудиторията е различна от румънската и не превръща автоматично онлайн популярността в урнови гласове.
Политическият елит: липса на визия и рефлекс на нагаждане
По думите на Петков сегашните представители често изглеждат неадекватни на европейската сцена – резултат от дългогодишен навик към лавиране, вместо към отстояване на позиции.
„Ние имаме позицията на нагаждането, която е остаряла и би ни донесла само катастрофи.“
Той настоява за нови лидери с визия, които да формулират цели и посока и да поведат обществото, включително в Пловдив и големите центрове, където се концентрира икономическа активност и модернизация.
България на Балканите: сила без доктрина
Петков е категоричен, че България е най-добре развитата икономически, политически и институционално държава на Балканите, по много показатели. Въпреки това страната не налага дневния ред в региона заради липса на постоянна държавна доктрина.
Според него е нужно системно сравнение и аргументация, когато в публичното пространство се появяват внушения, че „другите са по-добре“. Като пример той посочва явно по-ниските пенсии в Сърбия спрямо България и първичните опити за спекулации от страна на Скопие. За Гърция отбелязва различна културна динамика и темпове, но припомня, че последователната национална рамка е това, което у нас липсва.
Какво предстои: разумът ще доминира на следващия вот
Петков очаква все по-рационален вот и естествена промяна в партийната система – формации, които не разбират новите нагласи, ще отстъпят място на нови играчи.
„Разумът все повече навлиза в действието ни като избиратели… Политиците, ако не го разберат, ще трябва да изчезнат и да се появят нови.“
На кратко
- Няма условия за „спасител“: липсват харизма, системна криза и дефиниран нов проект; евентуален играч ще консолидира гласове от малките.
- Външна политика: ясен избор за ЕС, без балансиране с Русия; реализъм и последователност вместо нагаждане.
- Доверие и ориентир: 50–60% устойчиво харесване на Германия; към Русия и САЩ – 20–30% според годините.
- Вотът изтрезня: расте рационалният избор; негласуването е сигнал за липса на алтернатива, не апатия.
- Дезинформация: силен фронт у нас, но обществото е устойчиво; нужни са проверени източници.
- ТикТок ефект: у нас ограничен – Мая Манолова, Радостин Василев (над 1 млн.), Костадин Костадинов (~500 хил.); младите гласуват рядко.
- Балкански контекст: България е най-развитата в региона, но без доктрина не налага дневен ред.
- Перспектива: разумът ще води следващия вот; партийната система ще се пренарежда.
