Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание прие на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване, които отварят пътя към въвеждането на мултифондове в допълнителното пенсионно осигуряване. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше подкрепен с 13 гласа „за“, 4 „против“ и без „въздържал се“.
Какво предвиждат промените
С мултифондовете осигурените ще могат да избират как да се управляват техните пенсионни спестявания според личната им толерантност към риск и възраст. Предвижда се създаване на подфондове с различен инвестиционен профил и прилагане на жизнен цикъл с три етапа за различните възрастови групи.
Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев подчерта, че целта е по-висока защита на осигурените лица и по-добро управление на риска:
„Промените целят повишаване на защитата на осигурените лица. Законопроектът е резултат от дългогодишни дискусии и широк диалог между институциите и социалните партньори.“ — Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите
Залогът: спестяванията на близо 5 милиона българи
Председателят на комисията Деница Сачева (ГЕРБ – СДС) напомни, че промените обхващат почти 5 милиона граждани и спестявания заедно с натрупаната доходност за 30 млрд. лв. (около 15.3 млрд. евро). Тя защити необходимостта от навременно решение:
„Не трябва да се губи повече време. Този законопроект не се предлага от политически лица в оставка, а от експерти, които от години работят по темата.“ — Деница Сачева, председател на Комисията по труда и социалната политика
Политически реакции: подкрепа, условности и критики
Елисавета Белобрадова („Продължаваме промяната – Демократична България“) определи инициативата като „дългочакана реформа“ и „естествен етап“ от развитието на системата, като подчерта нуждата регулаторите да приложат строг контрол на практиката.
Георги Георгиев („Възраждане“) оспори политическата легитимност на внасянето на промените на този етап и постави въпроса за стратегическата рамка:
„Нямате легитимност да предлагате такъв законопроект. В последния момент вкарвате текст, който е решаващ за всеки гражданин. Къде е пътната карта за пенсионната система?“ — Георги Георгиев, депутат от „Възраждане“
Айтен Сабри („ДПС – Ново начало“) заяви, че формацията подкрепя текстовете, като ще предложи между първо и второ четене допълнителни гаранции за контрол и мониторинг на инвестиционния подбор. Цветан Предов („Има такъв народ“) също подкрепи законопроекта, с уточнението, че темата е трябвало да бъде обсъдена по-рано. Хасан Адемов („Алианс за права и свободи“) заяви, че „всички текстове са в полза на осигурените лица“. Костадин Хаджийски („Величие“) изрази принципна подкрепа.
От друга страна Нина Димитрова („БСП – Обединена левица“) определи внасянето на промените като направено „в 12 без 5“ и настоя темата да се разгледа задълбочено от следващия парламент:
„Когато се касае за усъвършенстване на пенсионния модел, трябва да подходим експертно и с грижа за бъдещето — за пенсионерите и за младите, които да имат сигурност и стабилност след края на работа.“ — Нина Димитрова, депутат от „БСП – Обединена левица“
Институционални уверения и ролята на регулатора
По време на заседанието беше поставен въпросът за отсъствието на социалния министър в оставка и дали това означава липса на подкрепа от социалното министерство. Представители на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор увериха, че законопроектът е съгласуван със социалния министър. Заместник-министър Кирил Ананиев подчерта водещата роля на МФ по темата:
„Това не са социални плащания, а капиталови плащания, свързани с капиталови инвестиции — затова Министерството на финансите е водещо и е вносител в Министерския съвет.“ — Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите
Синдикати и бизнес: подкрепа с призив за внимание
Валери Апостолов от Конфедерацията на труда „Подкрепа“ предупреди за прибързаност при внасянето и обсъждането на промените, докато Мая Грамовска от Конфедерацията на независимите синдикати в България изрази принципна подкрепа.
Представителите на Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал в България определиха законопроекта като важна стъпка. Макс Гурвиц от Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране също изрази подкрепа.
Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване акцентира върху системния ефект на промените:
„Законопроектът коригира сериозни структурни дефицити на пенсионната система, включително начина, по който са организирани капиталовата адекватност и изискванията за платежоспособност към пенсионните дружества.“ — Светла Несторова, представител на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
Какво следва
След приемането на първо четене предстои внасяне на предложения между първо и второ четене — особено по отношение на правилата за контрол, мониторинг и управление на риска в подфондовете. Очаква се Комисията за финансов надзор да доразвие подзаконовите стандарти и да гарантира реалното прилагане на модела с ясни изисквания към пенсионните дружества.
На кратко
- Комисията по труда и социалната политика прие на първо четене мултифондове с вот 13 „за“, 4 „против“.
- Осигурените ще избират подфондове с различен риск и жизнен цикъл в три етапа.
- Засегнати са близо 5 млн. граждани и активи за 30 млрд. лв. (около 15.3 млрд. евро).
- Подкрепа декларираха ГЕРБ – СДС, ПП–ДБ, ДПС – Ново начало, ИТН, АПС и „Величие“; възражения изразиха „Възраждане“ и БСП – Обединена левица.
- МФ и КФН увериха, че проектът е съгласуван; акцентът е върху капиталовия характер на плащанията.
- Синдикати и бизнес подкрепят принципно, но настояват за внимателен контрол и ясни правила.
