Ранна и бърза диагностика, целеви скрининг, навременно лечение, обучения на медици и повишаване на осведомеността са сред ключовите мерки в проекта на Национална програма за превенция на туберкулозата в Република България 2026–2030 г. Документът е публикуван от Министерството на здравеопазването за едномесечно обществено обсъждане, а във финансовия план са заложени 4 440 100 млн. (евро), които ще бъдат осигурени от бюджета на ведомството.
Какво предвижда програмата
„Ранна и бърза диагностика, скрининг сред уязвими групи, навременно лечение, обучения на медици, повишена осведоменост сред населението“.
Проектът цели да ускори откриването на случаи, да подобри достъпа до своевременно лечение и да засили капацитета на здравната система чрез обучения на специалисти. Акцент е поставен върху уязвимите групи и информирането на обществото за симптомите, рисковете и начините за превенция.
Тенденцията у нас и световният контекст
В България от 1998 г. насам се наблюдава трайно понижение на заболеваемостта: от 49,9 на 100 000 население през 1998 г. до 13,7 на 100 000 през 2024 г. Според данните на Световната здравна организация за 2024 г. приблизително 10,7 млн. души в света са диагностицирани с туберкулоза, от които 5,8 млн. са мъже, 3,7 млн. – жени и 1,2 млн. – деца.
Какво представлява туберкулозата
Туберкулозата е тежко инфекциозно заболяване, което най-често засяга белите дробове, но може да обхване и други органи. Счита се, че около една четвърт от хората в света са носители на латентна форма – те нямат симптоми и не са заразни, но средно 10% развиват активна туберкулоза през живота си.
Характерни симптоми на белодробната форма са кашлица с храчки (понякога с кръв), болка в гърдите, задух и обща отпадналост. Извънбелодробната туберкулоза може да засегне различни органи, като често се засягат ставите и костите.
Към основните рискови фактори се отнасят употребата на алкохол, тютюнопушенето, имуносупресия и недохранване. Повишен риск имат хора с ХИВ, диабет, онкологични заболявания или на имуносупресивна терапия (например при химиотерапия, трансплантация, ревматоиден артрит, псориазис или болест на Крон). Уязвими са също деца, възрастни, лица от страни с висока честота на заболяването и хора, живеещи при пренаселеност и лоши битови условия, както и употребяващи наркотици.
Политики и цели до 2030 г.
Министерството на здравеопазването провежда последователна политика за превенция на туберкулозата чрез национални програми в четири програмни периода: 2007–2011 г., 2012–2015 г., 2017–2020 г. и 2021–2025 г. Настоящият проект за 2026–2030 г. е в синхрон с Целите за устойчиво развитие на ООН, Стратегията на СЗО за край на туберкулозата до 2035 г. и Плана за действие на Европейския регион на СЗО до 2030 г.
Мерките ще се прилагат на национално ниво с цел да се ускори спадът на заболеваемостта, да се предотвратят усложненията и да се намали смъртността сред най-рисковите групи.
На кратко
- Проектът на програмата 2026–2030 г. е публикуван за едномесечно обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването.
- Предвидени са: ранна и бърза диагностика, целеви скрининг, навременно лечение, обучения на медици и повишена информираност.
- Финансиране: 4 440 100 млн. (евро) от бюджета на Министерството на здравеопазването.
- Трайно намаление на заболеваемостта у нас: от 49,9 на 100 000 (1998 г.) до 13,7 на 100 000 (2024 г.).
- Световни данни на СЗО за 2024 г.: 10,7 млн. диагностицирани – 5,8 млн. мъже, 3,7 млн. жени, 1,2 млн. деца.
- Програмата е в съответствие с ЦУР на ООН, стратегията на СЗО до 2035 г. и европейския план до 2030 г.
