Пловдив аплодира вечната легенда на „Ботев“ (Пловдив) – Петър Зехтински, който от 15 септември, когато навърши 70 години, приема поздравления без прекъсване. Емоцията продължи и тази вечер на представянето на книгата „Да играеш за другите“, посветена на големия халф, дело на спортния журналист от Радио Пловдив Диян Никифоров. Първо студио на БНР – Пловдив се оказа тясно за желаещите да уважат юбиляра, а накрая се изви дълга опашка за автографи.
„Такова чудо не съм очаквал“ – емоцията на юбиляра
Петър Зехтински не скри развълнуваността си от любовта на публиката и съотборниците от различни поколения.
„Такова чудо не съм очаквал.“
Думите му прозвучаха като признание към родния град и към привържениците, които продължават да го наричат „емблемата“ на жълто-черните.
Петър Стоянов: Зехтински е емблема и пример за скромност
Специален гост на вечерта беше Петър Стоянов, президент на Република България (1997–2002), който представи книгата и разказа личен спомен.
„Първо, ние сме от една махала с Петьо, израснали сме заедно. Радвам му се от дете на успехите. Понеже съм стар ботевист, за мен той винаги е бил емблема на отбора. Да не говорим, че освен професионалните си качества на голям футболист, той и досега запази една скромност, която е характерна за него и му прави чест. Нищо от прищевките на днешните футболни звезди няма да видите у Петьо Зехтински.“
Паметният мач с „Байерн“ (Мюнхен) и жестът на Аугенталер
Стоянов припомни и най-яркия си футболен спомен – легендарната победа на „Ботев“ над „Байерн“ (Мюнхен) с 2:0 в Пловдив. Тогава капитанът на баварците Аугенталер свалил капитанската лента и я подал на Зехтински – жест, който остава в златния архив на пловдивския футбол.
Вярност към клуба преди националния отбор
Петър Зехтински разказа и за момент от кариерата си, когато е предпочел да остане в клуба пред националния тим, след турне в Южна Америка и последвал лагер в Кюстендил.
„След едно турне в Южна Америка треньорът Наско Пържелов се кълнеше в нас тримата – в мен, в Коцето и в Гошо Славков. „Вие няма да излезете от националния отбор“, казваше той. И след това на един лагер в Кюстендил казаха кои заминават, а аз и Емо Спасов липсвахме в списъка. Тогава влязох при треньора и му рекох: „Бате Наско, ти се кълнеше в нас. Повече на мен не разчитай, аз съм католик и македонец“. И останах в „Ботев“.“
Триумф срещу Франция и признание от Идалго
По-късно, когато Георги Дерменджиев поел младежкия национален отбор, Зехтински се върнал да играе за държавния тим. След разгромна победа с 4:0 срещу Франция на стадион „Пловдив“ дошло и международното признание.
„И след един мач с Франция, в който бихме 4:0 на стадион „Пловдив“, идва Иван Шапатов и вика: „Петьо, Идалго каза, че си голям майстор“. И след това станах майстор на спорта.“
Подаръци със символика и уважение
Публиката изпрати Зехтински с жестове, наситени със символика. Д-р Калин Калинов му подари копие на икона на Богородица от Рим – копие на Черната мадона. Юристът Тодор Тодоров поднесе букет с лого „Само „Ботев““. В типичния си стил на благородник, Зехтински веднага го подарил на Бонка Пинджева, вицесветовна шампионка по кану-каяк и съпруга на Николай Бухалов.
Обобщение
- Събитие: Представяне на книгата „Да играеш за другите“ за 70-годишнината на Петър Зехтински.
- Къде: Първо студио на БНР – Пловдив; залата се оказа тясна за почитателите.
- Кой говори: Президентът (1997–2002) Петър Стоянов определи Зехтински като „емблема“ и пример за скромност.
- Ключови спомени: Победата на „Ботев“ над „Байерн“ (Мюнхен) с 2:0 и жестът на Аугенталер; изборът на Зехтински да остане верен на клуба; успехът 4:0 срещу Франция и признанието от Идалго.
- Финал: Дълга опашка за автографи и символични подаръци – икона и букет „Само „Ботев““.
