Малко над 10 000 души излязоха в центъра на Букурещ миналата седмица в протест срещу закон, който според тях ще ограничи свободата на словото. Зад лозунгите за „анти–свобода на изразяване“ обаче стои по-сложен правен текст, насочен срещу екстремизма, показва проверка на фактите.
Протестът и организаторите
Демонстрацията беше организирана от крайнодесния евродепутат Клаудиу Тързиу, основател на новата Партия „Консервативно действие“. Участниците настояха за отмяна на т.нар. „закон Векслер“, който според тях представлява сериозно ограничаване на гражданските свободи.
„Най-сериозната атака срещу румънския народ през последните 35 години“, заяви Клаудиу Тързиу от трибуната, предупреждавайки, че законът ще се използва, за да „изтрие от колективната памет героите, гениите и светиите на румънската нация“.
Какво предвижда законът
Законът е предложен от депутата Силвиу Векслер, който оглавява Федерацията на еврейските общности в Румъния. Неговата цел е да противодейства на екстремистки идеологии и да затвори пропуски в действащата рамка срещу омразата.
Текстът забранява публичното величаене на фашистки фигури и въвежда наказателни санкции за насърчаване на антисемитизъм, расизъм или ксенофобия – както офлайн, така и онлайн, включително в социалните мрежи. Поддръжници на нормите твърдят, че това ограничава разпространението на екстремистко съдържание там, където досега законът е бил беззъб.
Пътят на закона и институционалният контрол
Проектът беше приет първоначално през юни 2025 г., но президентът на Румъния Никушор Дан го върна за преразглеждане, посочвайки, че някои дефиниции не са достатъчно ясни – особено тези за „фашистки“, „легионерски“, „расистки“ и „ксенофобски“ материали. Парламентът отхвърли възраженията, а решението беше потвърдено от Конституционния съд. Законът бе преутвърден през декември, което отново разпали обществения спор за границите на свободата на изразяване.
Дебат за националната идентичност
Критиците често привеждат примера с Михай Еминеску – националния поет на Румъния, чиято журналистика и част от поезията съдържат ксенофобски и антисемитски идеи. Опасенията са, че подобни фигури ще бъдат „изтрити“ от образованието и обществения живот.
Експертите обаче не споделят тази интерпретация. Адина Маринчеа, изследовател в Националния институт за изследване на Холокоста „Ели Визел“ в Румъния, пояснява, че законът е фокусиран върху конкретни форми на екстремистко съдържание.
„Законът криминализира само специфично екстремистко съдържание – като фашистки, легионерски, расистки и ксенофобски материали. Няма абсолютно нищо в текста, което да доведе до забрана на националния поет“, подчерта Адина Маринчеа.
Според разпоредбите историческите личности и творби трябва да се разглеждат в исторически контекст. Законът не забранява обсъждането, академичния анализ или образователната и художествена употреба на културни материали и прави разлика между художествено творчество и политическа дейност. Той забранява присъждането на обществени отличия на военнопрестъпници или лидери на фашистки организации, но не криминализира литературните или художествените им произведения като такива. Показателно е, че творчеството на Еминеску остава в учебните програми в Румъния.
Има ли посегателство върху свободата на словото?
Правни специалисти определят новите текстове като надграждане на действащите норми срещу речта на омразата, които до момента са оставяли „сиви зони“ в интернет. Те отбелязват, че няма регистрирани случаи на злоупотреба с правото на свободно изразяване нито по предишната, нито по актуализираната версия на закона.
В по-широк контекст мерките съответстват на европейската практика за преследване на подбуждане към насилие и омраза, без да се ограничават легитимните дискусии, изкуство и научни изследвания. За българската публика контекстът е познат: и у нас Наказателният кодекс предвижда наказуемост за подбуждане към вражда по признак раса, народност или религия – паралел, който показва колко тънка е границата между защита на обществения ред и свободата на изразяване.
На кратко
- Протест: Малко над 10 000 души в Букурещ оспорват т.нар. „закон Векслер“.
- Същност: Забрана за величаене на фашистки фигури и наказуемост за антисемитизъм, расизъм и ксенофобия офлайн и онлайн.
- Процедура: Приет през юни 2025 г.; върнат от президента Никушор Дан; възраженията отхвърлени от парламента; решението потвърдено от Конституционния съд; законът преутвърден през декември.
- Експерти: Законът не забранява обсъждане и изучаване на исторически личности; отличава изкуство от политика.
- Права: До момента няма данни за злоупотреби със свободата на словото по този закон.
