Русия разположи в Беларус новата си балистична ракета със среден обсег „Орешник“, а Министерството на отбраната на РФ разпространи първите кадри от системата в активна служба. Съобщението дойде във вторник, 30 декември 2025 г., и включва видео от бойни тренировки с мобилни пускови установки, преминаващи през горист терен.
Разгръщането следва изявление на 18 декември от президента на Беларус Александър Лукашенко, че „Орешник“ е пристигнал ден по-рано и че в страната могат да бъдат разположени до 10 такива системи. На 17 декември президентът на Русия Владимир Путин увери, че комплексът ще застъпи на бойно дежурство до края на годината, въпреки че началникът на Генералния щаб на РФ Валерий Герасимов по-рано твърдеше, че още през 2025 г. Москва е оборудвала бригада с тези ракети.
Паралелно с това дипломатическият контекст остава напрегнат: водените от САЩ мирни разговори достигат критична фаза. В неделя президентът на САЩ Доналд Тръмп прие в своя комплекс във Флорида украинския президент Володимир Зеленски, заявявайки, че Киев и Москва са
„по-близо от всякога“ до споразумение за мир.
Въпреки това Москва и Киев остават дълбоко раздалечени по ключови теми – от максималистичните искания на Русия за Донбас до бъдещето на окупираната Запорожка атомна електроцентрала.
Какво представлява „Орешник“
„Орешник“ (на руски: леска) е балистична ракета със среден обсег, която Министерството на отбраната на САЩ идентифицира като вариант на РС-26 „Рубеж“. По оценка на Пентагона тя е „експериментална“ и произхожда от програмата за междуконтиненталната РС-26, поставена в застой през 2018 г. Западни експерти смятат, че „Орешник“ е производен от РС-26 чрез премахване на една ускорителна степен, което съкращава обсега. Самата РС-26 е съкратена версия на РС-24 „Ярс“ с една степен по-малко.
По налични оценки ракетата е с дължина между 15 и 18,5 метра и диаметър около 1,9 метра, монтирана върху мобилен транспортьор с пускова установка за бързо разгъване и прикриване.
Според Министерството на отбраната на Беларус „Орешник“ има обсег до 5 000 километра, което поставя голяма част от Европа в обсега ѝ. Държавни руски медии твърдят, че ракетата може да достигне авиобаза в Полша за 11 минути и щаб-квартирата на НАТО в Брюксел за 17 минути – твърдения, които не могат да бъдат независимо потвърдени.
По договореностите на договора за ракети със среден и малък обсег (INF) подобни системи с обсег между 500 и 5 500 километра бяха забранени, но Вашингтон и Москва прекратиха договора през 2019 г.
Президентът Владимир Путин заяви, че бойните глави на „Орешник“
„не могат да бъдат прехванати“, а няколко конвенционални удара биха могли да бъдат „също толкова опустошителни, колкото ядрената атака“.
Западни експерти обаче изразяват скептицизъм и определят презентацията като преопакована стара технология, представяна като „супероръжие“.
Боен дебют и точност
Русия използва „Орешник“ за първи път на 21 ноември 2024 г., поразявайки обект на ПА „Пивденмаш“ в град Днипро, Източна Украйна. Ракетата е изстреляна от полигона Капустин Яр в Астраханска област – приблизително 800 километра от целта. По данни на високопоставени украински представители ракетата е носила учебни (инертни) бойни глави без взривни вещества.
Експерти в САЩ определиха подхода като
„скъп начин да се достави не чак толкова голямо разрушение“.
Дори инертни, бойните глави могат да причинят значителни щети заради кинетичната енергия при хиперзвукова скорост. Сателитни снимки показаха минимални повреди по покриви на сгради в „Пивденмаш“ и в близкия жилищен сектор. Специалисти отбелязват, че демонстрираната точност е достатъчна за ядрена бойна глава, но не и за ефективен конвенционален удар.
Владимир Путин определи атаката като „успешен тест“ и предупреждение към САЩ и Великобритания, които обсъждаха предоставяне на Украйна оръжия с далечен обсег за удари навътре в Русия. По информация от Москва Вашингтон е бил предупреден предварително за удара.
На 31 октомври украинското военно разузнаване, службата за сигурност и въоръжените сили заявиха, че са унищожили една система „Орешник“ на полигона Капустин Яр, като според тях в строя са останали две.
Съюзът Москва–Минск и ядрената доктрина
При подписването на договор за сигурност с Беларус през декември 2024 г. Владимир Путин заяви, че макар Русия да запазва контрола върху „Орешник“, Минск ще може да избира целите. Той допълни, че при по-близки цели към Беларус ракетите могат да носят „значително по-тежка“ бойна част.
Същата година Кремъл прие променена ядрена доктрина, според която конвенционално нападение срещу Русия, подкрепено от ядрена държава, ще се разглежда като съвместна атака. Доктрината формално поставя Беларус под руския ядрен чадър.
Москва вече разположи тактически ядрени оръжия в Беларус, чиято територия беше използвана за началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Александър Лукашенко твърди, че Минск разполага с няколко десетки руски тактически ядрени боеприпаса. Режимът в Минск е подложен на многократни санкции от Запада заради потискане на правата на човека и заради предоставянето на територия за руската инвазия.
Последици за Европа и региона
С обсег до 5 000 км „Орешник“ поставя в обхват не само страни на източния фланг на НАТО като Полша и Румъния, но и ключови центрове в Западна Европа, включително Брюксел. За България като член на НАТО темата е част от по-широкия дебат за възпиране и противоракетна отбрана в Европа, на фона на отсъствието на ограниченията от договора INF след 2019 г.
На кратко
- Русия разположи „Орешник“ в Беларус; министерството на отбраната на РФ показа първи кадри от системата в активна служба.
- Александър Лукашенко: до 10 комплекса в Беларус; Владимир Путин обеща бойно дежурство до края на 2025 г., въпреки по-ранно твърдение на Валерий Герасимов за вече оборудвана бригада.
- Беларус твърди обсег до 5 000 км; руски медии: 11 минути до база в Полша и 17 минути до щаба на НАТО – без независима верификация.
- „Орешник“ е вариант на РС-26 „Рубеж“ (произлиза от РС-24 „Ярс“); Пентагонът го определя като „експериментален“.
- Първа употреба: 21 ноември 2024 г. срещу „Пивденмаш“ в Днипро; инертни бойни глави, минимални щети; експерти поставят под съмнение ефективността при конвенционални удари.
- Украйна твърди, че е унищожила една система на 31 октомври; според тях остават две в строя.
- Променената руска ядрена доктрина от 2024 г. поставя Беларус под руския ядрен чадър и третира подкрепени от ядрена сила конвенционални атаки като съвместни.
- Мирните преговори, водени от САЩ, навлизат в критична фаза; Доналд Тръмп след среща с Володимир Зеленски: „по-близо от всякога“ до мир.
