Еврото не е само счетоводна сметка, а стратегически избор – това е посланието на д-р Волфганг Шусел, бивш федерален канцлер на Австрия (2000–2007). В разговор с български медии във Виена той очерта следващата фаза на европейската интеграция като обща отбрана и защита на границите, а за България – като възможност да заеме пълноправно място в ядрото на Европейския съюз.
Еврото – билет за ядрото на Европа
По думите на д-р Волфганг Шусел, присъединяването към еврозоната е политическа интеграция с реални икономически ползи – от улеснено пътуване и туризъм, през предвидимост на разходите, до стабилен износ. Той подчерта и символния ефект – участието във валутния съюз дава на държавата глас в оформянето на европейските решения.
„Ако сте член на ЕС, но не и част от еврозоната, изпускате най-съществените сфери на политиката… С валутния борд вие и без това следвате еврозоната – просто сега ще имате глас при вземането на решения.“
Шусел подкрепи планираното присъединяване на България на 1 януари 2026 г., посочвайки, че страната ще премине от наблюдател към участник в процесите.
Редакторска бележка: Към 2025 г. еврозоната включва 20 държави. България вече е в Съвета ЕКОФИН като държава членка на ЕС; присъединяването към еврото добавя участие в органите на еврозоната, включително Еврогрупата и рамката на ЕЦБ.
Урокът от Виена: дисциплина и информация
Шусел припомни, че Австрия преминава към еврото след трудни политически и психологически стъпки. В началото на неговия мандат бюджетният дефицит надхвърля 5 процента от БВП – препятствие за членство.
„Наложи се да намалим дефицита от над 5 процента до нула – с дисциплинирана финансова политика, ограничаване на разходите, временни данъчни мерки и частична приватизация. Трудно, но необходимо – и сработи.“
Психологическото измерение също е било ключово. Австрийският шилинг е символ на следвоенното възстановяване, а обменният курс – 1 евро = 13,76 шилинга – е затруднявал ежедневните сметки. Въпреки въведено двойно обозначение на цените месеци преди прехода, „едва четири седмици преди смяната 80% от хората не бяха напълно наясно“, казва Шусел.
„Изводът беше прост: информация, информация и пак информация. Повтаряш, докато всеки разбере какво се случва.“
България: от фиксиран курс към глас в решенията
Шусел определи страховете за „загуба на икономически контрол“ като неоснователни, посочвайки сходството с австрийския опит преди еврото.
„С валутния борд левът е фиксиран към еврото. Реално не губите нищо – печелите участие на масата. От 1 януари 2026 г. ще участвате в обсъждането и оформянето на решенията.“
Той настоя за надпартиен консенсус в България, защото става дума за решение от национално значение, което изисква обща визия отвъд ежедневната политика.
Следващата интеграция: обща отбрана и общи граници
Според Шусел Европа е живяла три десетилетия в илюзията за „дивидент от мира“, докато армийни съкращения са донесли бюджетни икономии от около 2 трилиона евро (EUR). Тази епоха обаче е приключила.
„Войната се завърна на континента. Трябва да се превъоръжим и да работим заедно – иначе е твърде скъпо и недостатъчно ефективно. Следващата стъпка на интеграцията е общ щит и общи граници.“
Като пример той посочи редуцирането на германската армия от 600 000 на 180 000 души, което илюстрира мащаба на отстъплението в отбраната след Студената война.
Национализмът днес и европейският начин на живот
Д-р Волфганг Шусел различава два вида национализъм – исторически империалистически и днешен, „страхлив“, който се опитва да запази статуквото.
„Нашата задача е да превърнем несигурността в положителна енергия. Европа остава уникално място на свобода – струва си да браним този начин на живот с доверие и солидарност.“
Контекст за България: готовност и следващи стъпки
България поддържа валутен борд с фиксиран курс на лева към еврото – 1 EUR = 1,95583 лв. Министерството на финансите и Българската народна банка работят по Националния план за въвеждане на еврото, включващ:
– нормативни промени, защита на потребителите и мерки срещу ценови злоупотреби;
– техническа подготовка на платежната инфраструктура и банковия сектор;
– широка информационна кампания и двойно обозначение на цените преди и след „деня на еврото“.
Шенгенският контекст също е важен за свободното движение на хора и стоки. България е в Шенген по въздух и море от 31 март 2024 г., като остава целта за пълноправно членство по суша.
Редакционно уточнение: макар Шусел да говори за участие в ЕКОФИН, новото за България след въвеждането на еврото е включването в органите на еврозоната (Еврогрупата и рамката на ЕЦБ), където се формулират решенията за общата валутна политика.
Обобщение
- Политически избор с икономически ползи: Еврото дава на България глас в сърцевината на ЕС и стабилна рамка за бизнеса и домакинствата.
- Уроци от Австрия: дефицит над 5% сведен до нула; ключът – дисциплина и масирана информационна кампания; труден курс 1 EUR = 13,76 шилинга.
- Страховете са неоснователни: валутният борд вече следва еврозоната; членството носи участие в решенията.
- Обща отбрана: следващият етап на интеграция; Европа трябва да навакса след съкращения и спестени ~2 трилиона евро (EUR).
- Европейски ценности: защита на свободата и начина на живот срещу „страхлив национализъм“.
- Българският график: цел – 1 януари 2026 г.; подготовка по линия на МФ и БНБ, двойни цени и защита на потребителите.
