С публична дискусия на 20 януари в София започна дейността на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“ – нова платформа за задълбочаване на културния и академичния диалог между Украйна и България. Инициативата е на екипа на Института за литература при Българската академия на науките (БАН) и Посолството на Украйна в България, като първата среща се състоя в пространството на „Централни хали“.
Началото и историческата рамка
Министър-съветник д-р Анна Тертична, представител на Посолството на Украйна в България и модератор на събитието, благодари на директора на „Централни хали“ Драгомир Димитров за предоставеното пространство и припомни историческата приемственост: още през 1919 г. в София е започнало издаването на списание „Украинско-български преглед“, създадено от украински дипломати в сътрудничество с български интелектуалци. Целта тогава е била Украйна да стане по-позната за българската общественост и да се насърчи двустранното сътрудничество, най-вече в хуманитарната сфера.
Днес тази традиция е продължена под формата на дискусионен клуб – „Украинско-български преглед – 2“ за 21. век. Д-р Тертична подчерта:
„И със същата цел, както преди повече от век – да представяме непознати теми, факти и нови открития от съвременни изследвания за връзките между Украйна и България и тяхното място в европейския контекст.“
Кои се включиха
В разговорa присъстваха проф. Михаил Неделчев – учен, ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет и председател на Сдружението на българските писатели, доц. Елка Трайкова – ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при БАН, и главен асистент д-р Владимир Колев от Катедрата по славянски литератури в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Онлайн се включиха доц. Остап Сливински – украински поет и литературовед, и доц. Оля Сорока – ръководител на катедра „Славянска филология“ и преподавател по български език в Лвовския национален университет „Иван Франко“.
С приветствие към участниците се обърна посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук. Тя акцентира върху значението на инициативата на фона на съвременния контекст и наближаващата четвърта годишнина от пълномащабната руска агресия срещу Украйна:
„Украйна и България последователно и с постоянство работят за укрепване на приятелството и за задълбочаване на разбирането за общото ни наследство. Дискусионният клуб „Украинско-български преглед“ е естествено продължение на една значима историческа инициатива.“
Проекти и издания
Встъпителни думи направи доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова, ръководител на Издателския център „Боян Пенев“ и модератор на дискусията. Тя очерта ролята на литературата като устойчив посредник в културния диалог и носител на историческа памет:
„Литературата е един от най-сериозните посланици в полето на културата – тя създава вярно информационно пространство, което съхранява паметта за случилото се през вековете.“
Представени бяха изследователските проекти „България и Украйна – култура на преломите (XIX–XXI век)“ и „Светът от вчера“, реализирани в партньорство между Института за литература при БАН и водещи научни звена в Украйна. Инициативите обобщават десетгодишна активна работа по задълбочаване на българо-украинските научни и културни взаимоотношения. По думите на доц. Иванова-Гиргинова резултатите са обобщени в десет научни издания, от които шест вече са публикувани, а останалите са в процес на подготовка.
Авангардът като общ език
Доц. Елка Трайкова подчерта, че фокусът върху литературния авангард в първия проект е избран, защото и в двете литератури авангардът носи обща идея за провокация и бунт срещу нормите – позиция, която дълго държи тези автори извън канона, особено през периода на комунизма. Подготвената билингвална антология на български и украински цели да върне забравени текстове и автори и да предложи неконвенционален прочит на литературната история.
Главен асистент д-р Владимир Колев представи издадените книги „Украински поетически авангард“ и „Български поетически авангард“, които според него трябва да се възприемат като единно цяло:
„За мен тези две книги представляват едно цяло, защото енергията, идеите и бунтът са водещи – независимо от националността.“
Той акцентира и върху превода като ключов елемент на проектите – преводът на поезия изисква прецизност и дълбоко вникване, но носи силен творчески импулс. Целта е пресъздаване не само на смисъла, но и на естетиката и концептуалните внушения на авангардната поезия.
Гласове от Украйна
Украинският поет и литературовед доц. Остап Сливински се включи с предварително записано видео поради прекъсване на електрозахранването в Украйна след масирани въздушни атаки. Той определи проекта „България и Украйна – култура на преломите (XIX–XXI век)“ и антологиите на българския и украинския авангард като едни от най-значимите, в които е участвал:
„Антологиите се превърнаха в провокация за сериозно изследване, а по-късно и в истинско преводаческо предизвикателство.“
По думите му през първите десетилетия на 20. век България и Украйна са били част от общ европейски културен процес, а не негов периферен получател:
„Тогава нашите култури бяха Европа. И самата Европа беше немислима без тях.“
Сливински подчерта, че понятието „култури на преломите“ точно описва историческата съдба и на двете страни. Междувоенният период не е време на свободно естетическо търсене, а на дълбоки социални и политически сътресения; той припомни трагичните последици от сталинистките репресии в Съветска Украйна през 30-те години и растящото усещане за заплаха в навечерието на Втората световна война.
Доц. Оля Сорока разказа за участието си в превода на антологията – сериозно професионално и лично предизвикателство:
„Това беше много голямо предизвикателство за мен.“
Тя сподели, че е формулирала своя „негласна теория на превода“, наречена „Невъзможности“, и направи лична връзка между работата по антологията и началото на пълномащабната война в Украйна на 24 февруари.
Историческа памет и общи съдби
Проф. Михаил Неделчев изтъкна дълбоките исторически и културни връзки между България и Украйна:
„Ние не сме забравили Украйна. Не сме забравили, че първият български посланик там е бил проф. Иван Шишманов, както и че именно от Киевска Рус започва разпространението на старобългарската писменост.“
Той сподели спомен от 1988 г., когато като представител на Съюза на преводачите посещава Киев и се среща с украинския интелектуалец Иван Дзюба – момент, в който ясно осъзнава силата и спецификата на украинския авангард, по-радикален от българския.
По думите му, за да се реализират антологиите и изследователските проекти, е било необходимо преодоляване на дългогодишни литературни и идеологически догми, наложени след 1920 г. Като ключов концептуален център на проекта „Светът от вчера“ проф. Неделчев посочи Виена – мястото, от което тръгва принудителното разселване на европейски интелектуалци в навечерието на Втората световна война. Той припомни трагичната съдба на Стефан Цвайг и актуалността на неговото „завещание към Европа“.
Неделчев акцентира, че съдбите на българската, украинската, полската и чешката култура в междувоенния период са различни, но белязани от заплахи и катастрофи. „Украинската култура преживява трагедията на разстреляното възраждане“, отбеляза той, като напомни, че повечето автори от украинския авангард са физически унищожени.
В заключение
Срещата завърши с жив разговор с публиката – естествено продължение на каузата да се изследват и споделят непознати теми, факти и нови открития за връзките между България и Украйна и тяхната роля в европейския контекст.
На кратко
- Старт: На 20 януари в София започна дискусионният клуб „Украинско-български преглед“.
- Организатори: Институт за литература при БАН и Посолството на Украйна в България; домакин – пространството на „Централни хали“.
- Историческа приемственост: Продължение на списание от 1919 г., с идея „Украинско-български преглед – 2“ за 21. век.
- Участници: проф. Михаил Неделчев, доц. Елка Трайкова, гл. ас. д-р Владимир Колев; онлайн – доц. Остап Сливински и доц. Оля Сорока.
- Фокус: Литературният авангард, двуезични антологии, преводът като ключов инструмент.
- Резултати: Десет научни издания (шест публикувани) по проектите „Култура на преломите (XIX–XXI век)“ и „Светът от вчера“.
- Контекст: Послание за истината в навечерието на четвъртата годишнина от пълномащабната агресия срещу Украйна; припомнени са репресиите през 30-те години и „разстреляното възраждане“.
