Европа засилва енергийната си независимост: държавите с излаз на Северно море се договориха в Хамбург за ускоряване на общи проекти за морска (офшорна) вятърна енергия и за изключване на всяко връщане към руския газ. Великобритания, Германия, Дания и още европейски страни подписаха пакт за чиста енергия.
Хамбургската декларация: амбиция за най-големия център на чиста енергия
В декларацията от Хамбург, подписана от премиерите на Люксембург, Дания, Германия, Норвегия и Нидерландия, целта е формулирана като „създаване на най-големия център за чиста енергия в света“. Лидерите символично свързаха светещи кабели – знак за обща посока и интеграция на инфраструктурата. По-рано енергийните министри на девет европейски държави също поставиха подписите си под енергийния пакт. Форумът за сътрудничество по енергетика и сигурност в района на Северно море се провежда за трети път, но за пръв път в Германия.
Новият ангажимент предвижда 100 гигавата (GW) морски вятър, достатъчни да осигурят електричество за 100 милиона домакинства. За първи път на подобно ниво присъства и НАТО – заради фокуса върху защитата на критичната морска и подводна инфраструктура.
Катерина Райхе, министър на икономиката и енергетиката на Германия: „Подложени на нападение са енергийни мрежи, тръбопроводи и ключови кабели за данни, които са от критично значение за цифровия суверенитет на нашия континент. Затова тук за първи път присъства НАТО на високо равнище. Искаме и да изпратим сигнал за сътрудничество. В Северно море се строят големи офшорни вятърни паркове. Осъществяваме трансгранични дейности. Разширяваме нашата инфраструктура, като едновременно с това я подсигуряваме“.
До 2050: 300 GW и трансформация на пазара
Още през 2023 г. страните от региона очертаха хоризонт за 300 GW офшорни вятърни мощности до 2050 г. – отговор на рисковете, изострени след руската инвазия в Украйна. Отрасълът, чрез лобистката група WindEurope, пое ангажимент за намаляване на цените, създаване на нови 91 000 работни места и генериране на бизнес активност за един трилион евро (EUR).
Добавянето на нови 100 GW ще промени европейския енергиен пазар. В момента континентът разполага с 258 GW вятърни мощности, които покриват 19% от потреблението на електричество. За да бъдат интегрирани тези обеми, страните планират ускорено изграждане и подсилване на преносните мрежи, включително нови високоволтови правотокови междусистемни връзки и общи „енергийни острови“ в Северно море.
Политическият сигнал и новите зависимости
Посланието от Хамбург контрастира рязко с позицията на американския президент Доналд Тръмп срещу зелената енергия, но потвърждава дългосрочния европейски курс към декарбонизация и суверенитет. Въпреки отказа от руския газ, възниква нов дисбаланс: през 2025 г. 27% от целия внос на газ в ЕС се очаква да бъде от Съединените щати, като до 2030 г. този дял може да достигне 40% заради нови договори за втечнен природен газ.
Дан Йоргенсен, еврокомисар по енергетика: „През декември миналата година изпратихме много ясен сигнал на Русия. Повече няма да ви позволим да превръщате енергията в оръжие срещу нас . Няма да ви позволим да изнудвате страни-членки на Евросъюза. И няма вече да ви помагаме косвено да финансирате войната в Украйна.“
Какво означава това за България
Макар България да не е част от Северно море, ефектът е пряк: по-големият дял на евтина морска вятърна енергия в ЕС може да стабилизира цените на електроенергията в региона и да намали ценовите шокове от изкопаеми горива. Български компании в инженеринга, металната индустрия, електрооборудването и логистиката имат възможност да участват във веригите на доставки на офшорни проекти. Допълнително, Черно море има значим потенциал за морски вятър – тема, по която у нас се обсъжда нормативна рамка и зониране, в синхрон с европейските планове за енергийна сигурност.
Сигурността на подводната инфраструктура стана приоритет за ЕС и съюзниците след поредица от инциденти и саботажи в Северна и Балтийска Европа. Включването на НАТО на високо равнище в Хамбург подчертава необходимостта от превенция, наблюдение и бързо възстановяване на критични кабели и тръбопроводи.
Следващите стъпки
Участващите държави ускоряват общото планиране, разрешителните, търговете и изграждането на трансгранични мрежи, за да вкарат в системата 100 GW морски вятър и да постигнат целта за 300 GW до 2050 г. Паралелно върви подсигуряване на активите в морето и интеграция на пазарите, така че ползите да достигнат до домакинствата и индустрията из целия континент.
Накратко
- В Хамбург е договорено ускоряване на общи проекти за морски вятър в Северно море и курс към отказ от руския газ.
- Цел: 100 GW нови мощности – ток за 100 млн. домакинства; стратегическа рамка към 300 GW до 2050 г.
- Индустрията обещава по-ниски цени, 91 000 работни места и активност за 1 трилион евро (EUR).
- Днес ЕС има 258 GW вятър, които дават 19% от електропотреблението; добавянето на 100 GW ще трансформира пазара.
- Рискове: растяща зависимост от LNG от САЩ – 27% от вноса през 2025 г., потенциално 40% до 2030 г.
- НАТО участва на високо ниво заради защитата на подводната и енергийната инфраструктура.
