Темата накратко:
Използването на чатботове и генеративен AI расте, а експерти предупреждават за възможна зависимост, която наподобява поведенчески разстройства. Проявите включват прекомерно време, емоционално привързване и влошаване на съня, настроението и социалните умения; доказателствата за „адикция“ остават предмет на научен дебат.
Все повече хора затрудняват да се откъснат от AI инструменти — чатботове, генератори на изображения и виртуални асистенти — което буди въпроса дали зависимостта от тези технологии може да прерасне в истинска адикция. Проблемът излиза извън простото увеличено време пред екрана, защото интерацията с AI често прилича на интимен, персонализиран разговор, а това има различни психологически ефекти.
Оуен Мюър, д.м., DFACAP, педиатър и детски психиатър, съосновател на Radial Health и главен медицински директор на Neurolief, предупреждава за опасността от липса на „граници“, присъщи на човешкото общуване. Както той отбелязва:
„Хората знаят кога са ти омръзнали — те разбират, когато си задал един и същ въпрос двадесет пъти.“
Концепцията за технологична адикция не е нова: изследвания през последните години свързват прекомерната употреба на социални медии и смартфони с депресия, тревожност, проблеми със съня и социално отдръпване. AI обаче добавя нови измерения. Докато скролването по социални мрежи е пасивно и фрагментира вниманието, разговорът с AI може да бъде персонален, адаптивен и силно възнаграждаващ.
Проф. д-р Сьорен Динесен Остергаард, психиатър в Университета в Орхус, нарича интерфейса на чатботовете „силно антропоморфиран“ и отбелязва, че склонността им да потвърждават потребителя може да е „рецепта за бедствие от психично-здравна гледна точка.“
На практика предупредителните знаци за проблемна употреба на AI приличат на тези при други поведенчески зависимости: използване за повече време от предвиденото, мисли за следващата интеракция, раздразнение или тревожност при невъзможност за достъп, неуспешни опити за ограничаване и пренебрегване на хоби, работа или социални контакти. Особено притеснително е използването на AI за емоционална подкрепа вместо контакт с близки или терапевт.
Изследване, публикувано в Journal of Adolescent Health, установи, че млади възрастни, които използват AI за социална и емоционална подкрепа — а не за учене или решаване на задачи — съобщават по-високи нива на депресия, тревожност и самота. Авторите заключават, че зависимостта от генеративен AI за межличностна подкрепа може да влоши или отразява вече съществуващи вътрешни проблеми.
Ключови характеристики на съвременния AI обясняват част от привличането: чатботовете са достъпни 24/7, не съдят, не се изморяват и помнят предпочитанията на потребителя. За хора със социална тревожност или ниско самочувствие това може да изглежда безопасно пристанище — но когато алгоритъмът замества човешка връзка, рискуваме разпад на социалните умения и реалните взаимоотношения.
Психиатрични клинични описания включват редки, но тревожни случаи. В Journal of Behavioral Addictions е описан случай на млада жена, която развива параноиден психоз, в който вярвала, че съпругът ѝ комуникира с нея чрез AI система. Авторите посочват механизми като постоянна алгоритмична внимателност, нарушен сън, социално отдръпване и изместване на нуждите от привързаност като фактори, които могат да взаимодействат с уязвимост към психоза.
Университетът в Нотингам разработи и валидира скала за привързаност към AI, която показва, че антропоморфизирането — приписването на човешки качества на чатбота — е най-силният предиктор за емоционално привързване. Хора с тревожен тип привързаност са особено склонни да формират такива връзки.
Някои изследователи обръщат внимание и на когнитивните последици. Концепция, описвана като „когнитивна стиснатост“ или „cognitive miserliness“, предполага, че тежките потребители започват да прехвърлят мисловни процеси на машината, което отслабва рефлективното мислене и решаването на проблеми. Някои невроучени предупреждават, че трайно такова прехвърляне може да променя невронните пътища, свързани с изпълнителните функции.
Не всички експерти обаче смятат, че терминът „адикция“ е подходящ за описване на честата AI употреба. Д-р Жоел Бийе, водещ изследовател в областта на поведенческите зависимости, и негов екип предупреждават срещу „морални паники“ и прекомерно патологияизиране, твърдейки, че наличните данни не дават убедителни доказателства за диагноза адикция само въз основа на честота на използване. Основната разлика остава наличието на дистрес, загуба на контрол и функционално влошаване — не само броя на часовете.
Ако разпознавате подобни модели у себе си или близък, има работещи подходи. Много от стратегиите, приложими при интернет и технологични зависимости, важат и за AI: поставяне на ясни граници за целите и времето за ползване, проследяване на използването чрез вградените отчети за екранно време и разграничаване на целева употреба (научаване, работа) от емоционално мотивирана, отворена употреба.
Възстановяването на човешките връзки е особено важно: разговор с приятел, участие в група или срещи със семейство осигуряват истинска реципрочност, която алгоритъмът не може да възпроизведе. Движението и физическата активност също помагат — едно изследване от 2026 г. сред университетски студенти в Китай установи, че шестмесечна структурирана програма за упражнения значително намалява проблемната употреба на AI и подобрява дневното функциониране.
За тези, на които самопомощта не е достатъчна, професионална помощ е достъпна. Когнитивно-поведенческата терапия е най-добре проученият подход при технологични зависимости. В рандомизирано клинично изследване, публикувано в JAMA Psychiatry, почти 70 процента от пациентите, получили структуриран CBT програм за интернет адикция, постигнали ремисия, в сравнение с 24 процента в контролна група.
AI няма да изчезне и за повечето хора не е необходимо да бъде премахнат — важно е да го използваме целенасочено, като инструмент, а не като навик, който ни контролира. Наблюдавайте предупредителните знаци, налагайте граници и поддържайте връзки и дейности извън цифровия свят — това са най-простите и най-ефективни мерки.
