Вирджиния започна да налага такса от 1.1 цента за киловатчас върху електроенергията, консумирана от центровете за данни, в сила от 1 юли 2026 г. Мярката, първа по рода си в САЩ, цели да ограничи възможността големите оператори да превръщат тока в почти безплатен вход за бързото разрастване на изчислителните кампуси — проблем, който вече предизвиква опасения сред потребителите и местните общности.
За десетилетие привличането на центрове за данни се представяше като ясен икономически плюс: инвестиции, работни места и данъчни приходи, а общностите осигуряваха земя и електрическа енергия. С въвеждането на таксата на стойност 1.1 цента (за всеки киловатчас), Вирджиния променя тези условия и поставя въпроса кой плаща за изграждането и поддръжката на мрежовата инфраструктура за новите големи потребители на ток.
Защо промяната дойде сега
Докато в миналото наличието на голям и стабилен потребител намаляваше средните търговски цени за останалите клиенти, нови анализи предупреждават, че този ефект може да се обърне докато търсенето срeщуеде възможностите на мрежата. Работен документ от Electric Power Research Institute (EPRI) от юни 2026 г. показва, че между 2015 и 2024 г. растежът на центровете за данни беше свързан с умерено понижение на средните търговски тарифи, но този ефект зависи от наличността на неизползван капацитет.
Федерален доклад от Министерството на енергетиката на Съединените щати констатира, че консумацията на електроенергия от американските центрове за данни може да достигне между 325 и 580 тераватчаса до 2028 г., спрямо 176 тераватчаса през 2023 г. Когато един кампус може да изисква мощност на нивото на град, това налага изграждане на нови подстанции, линии за пренос и генериращи мощности с дълги срокове за доставка на ключови компоненти.
Влиянието върху цените
Изследване от Федералната резервна банка в Далас моделира възможните ефекти върху пазарните цени на електроенергията и изчислява, че съществуващите центрове вече са вдигнали едро цените с 3% до 5% национално, с по-голям ефект в ключовите коридори за центрове за данни. При умерен сценарий увеличението може да достигне около 20% до 2028 г., а при по-интензивно разрастване — близо 50%.
Тези оценки обясняват защо данните центрове досега намаляваха сметките в зони с излишъчен капацитет, но вече водят до поскъпване, когато мрежата се задъхва.
Кой плаща за новата инфраструктура
В центъра на спора са правилата за това кой покрива разходите при надграждане на системата за голям клиент. В някои случаи част от разходите за подстанции, трансформатори и преносни линии могат да бъдат включени в общия базов тарифен фонд и да се преразпределят към всички клиенти. В други случаи има възможности за прилагане на такси за разширение на мрежата, минимални изисквания за пиково потребление или специални тарифи за големи натоварвания, но тези механизми изискват регулаторно одобрение и често отнемат години.
Анкетно проучване на Gallup показва, че 71% от американците са против изграждането на център за изкуствен интелект в близост до тях, като 48% са силно против. Това отразява нарастващото обществено недоволство към възможността местните жители да поемат част от сметката за инфраструктура, която обслужва огромни корпоративни клиенти.
Реакциите и последиците
Адвокационната организация Data Center Watch отчита, че в първото тримесечие на 2026 г. са блокирани или забавени поне 75 проекта за центрове за данни на обща стойност около $130 милиарда (€119.6 млрд). Според същата организация организираната опозиция се е удвоила и вече обхваща 49 щата, а законодателите са внесли над 300 законопроекта, свързани с центрове за данни в първите шест седмици на годината.
Пример за промяна в политиката е Северна Каролина, където новият бюджет премахна данъчната изключителност върху електроенергията, купувана от центрове за данни, но остави капиталовите стимули. Това е знак, че щатите започват да преразглеждат кои данъчни облекчения имат смисъл в контекста на силно нарастващо търсене на ток.
Какво означава таксата в практиката
На пръв поглед 1.1 цента за киловатчас може да изглежда незначително, но при големи мащаби сумите стават значителни: сайт с мощност 100 мегавата, работещ на пълен капацитет, би дължал около $9.6 милиона (€8.8 млн) годишно, а кампус с мощност един гигават приближава $96 милиона (€88.3 млн) на година.
За да смекчи удара върху индустрията, Вирджиния запази освобождаването от данък при продажба на оборудване, ограничи приходите в общия фонд до $600 милиона (€552 млн) годишно и предвиди връщане на излишъците към операторите. Таксата е в сила от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2028 г.
Важно е да се подчертае, че събирането на тези данъци към държавния бюджет не е пряко облекчение за домакинствата: дали техните сметки ще паднат или ще се повишат зависи от това как утвърдените регулаторни процедури разпределят разходите за изграждане и поддръжка на мрежата.
Ера, в която електричеството можеше да се разглежда като евтин и невидим ресурс при планирането на съоръжения за изкуствен интелект, приключва. Политическата и икономическата устойчивост на проекти за центрове за данни вече се измерва не само в инвестиции и чипове, а и в капацитета на мрежата, местната подкрепа и ясните договорни механизми кой плаща за новата инфраструктура.
